Flupenthixol/Melitracen индуцирана тардивна дистония. Клиничен случай

Абстракт

Flupenthixol е невролептик от тиоксантеновата група с анксиолитични и антидепресивни свойства, който често се прилага във високи дози в психиатрията за лечение на шизофрения. В неврологичната практика медикаментът се използва в ниска концентрация в комбинация с Melitracen- вид трицикличен антидепресант. Употребяват се за повлияване на тревожност, безсъние и апатия.
Flupenthixol/Melitracen (Deanxit®) е комбиниран медикамент с меко действие, което го прави често използван в клиничната практика. Въпреки това препаратът не е безобиден поради риск от поява на тардивни дискинезии и е забранен за употреба в някои страни - САЩ, Канада, Великобритания, Австралия, Япония и Индия.
Патогенезата на късната дискинезия е свързана с продължителната блокада на допаминовите D2 рецептори в corpus striatum и последваща хиперсензитивност към ендогенния допамин, поради промени в броя и качеството на рецепторите. Има данни за загуба на ГАМК-ергична активност в субталамичното ядро и различни промени в глутамата и други невропептиди. Тези механизми могат да обяснят късната поява на дискинезиите и персистирането им след преустановяване на лечението. Поради риск от поява на късни двигателни усложнения се изисква прецизиране на показанията за употреба на Flupenthixol/Melitracen, краткосрочен прием и редовно проследяване на пациентите.
Представяме клиничен случай на жена с оромандибуларна тардивна дистония след дългогодишен прием на Flupenthixol/Melitracen. Диагнозата беше поставена по данни от неврологичния преглед, неврофизиологични и невроизобразяващи изследвания.
Симптомите се повлияха след преустановяване на лечението с препарата и приложение на ботулинов токсин А в паротидните жлези, m. orbicularis oris и m. masseter. Използвахме също и ГАМК-рецепторен агонист, антихолинергичен медикамент, бензодиазепин, атипичен невролептик и Tiaprid.